ВЕЛИК ПОНЕДЕЛНИК НА СТРАСТНАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

     

    И всичко,  що поискате с молитва с вяра, ще получите.

    Мт. 21:22

       Всички дни на Великата седмица са посветени от Църквата на особени спомени и всички се наричат Велики.

       В богослужението през този ден Светата Църква подканва вярващите да съпровождат Христос, да се разпънат с Него, да умрат вместо Него за житейските наслади, за да живеят с Него. В тайнствено съзерцание, като сближава събитията от Ветхия и Новия Завет, тя ни показва невинните страдания на Спасителя през старозаветния предобраз на целомъдрения Йосиф, който от братска завист невинен е продаден и унижен, но по-късно Бог го възстановява. „Йосиф, – се казва в синаксара, – е предобраз на Христос, защото и Христос е обект на завист от Своите единородци – юдеите, по-късно продаден от тях за тридесет сребърника и е затворен в мрачен ров – гроб и е възлязъл със собствена сила, и се възцарява над Египет, то ест над всички грехове и накрая като ги побеждава, владее целия свят, като чоловеколюбово ни изкупува, дарявайки ни пшеница и ни храни с небесен хляб – Своята Животоносна Плът.“

       От Евангелките събития, Светата Църква ни припомня за сухата безплодна смокиня.  Сухата смокиня, според Евангелските думи, за Апостолите била показателна проповед за силата на вярата и молитвата, без които човекът е духовно мъртъв пред Бога. Според Светата Църква безплодната смокиня е юдейският народ, сред когото Иисус Христос не намерил истинския плод, а само лицемерната сянка на закона, която изобличил и прокълнал, но същата тази смокиня е и всяка душа, която не дава плод на покаяние. Освен върху повествуванието за изсъхналата смокиня, утренното Евангелие ни поучава и с казаната от Спасителя притча за неправедните лозари, които първо убили изпратените за грозде слуги на своя господар, а след това и неговия син. В тази притча не може да не се види страшното осъждане на християните, които дръзко нарушават апостолските и светоотеческите заповеди, които, престъпвайки ги продължават да разпъват Божия Син с греховете си. В Евангелското четене на Литургия, светата Църква напомня за богоотстъпничеството на йерусалимския народ и за края на света, както са били предсказани от Иисус Христос, чрез предизобразени големи бедствия и разрушаването на Йерусалим и края на света. Вярващите се подтикват сред всички тези злини към великодушие, към безпристрастие, търпение, молитва и духовна бдителност и да се утешат с обещанието на Спасителя за разпостранението на Евангелието по цялата земя и за прекратяването на бедствията, заради „избраните“.

     

    Евангелие от Матея

     А на утринта, връщайки се в града, огладня; и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.  Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата? А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде; и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите. (Мат. 21:18–22)

     

    От песнопенията на Велик понеделник

     

    тропар

    Се Жених грядет в полунощи, и блажен раб, егоже обрящет бдяща: недостоин же паки, егоже обрящет унывающа. Блюди убо, душе моя, не сном отяготися, да не смерти предана будеши, и Царствия вне затворишися, но воспряни зовущи: Свят, Свят, Свят еси, Боже, Богородицею помилуй нас.

    стихира

    Изсохшия смоковницы за неплодие, прещения убоявшися, братие, плоды достойны покаяния принесем Христу, подающему нам велию милость.

    светилен

    Чертог Твой вижу, Спасе мой, украшенный, и одежды не имам, да вниду вонь: просвети одеяние души моея, Светодавче, и спаси мя.

    Please publish modules in offcanvas position.