И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. (Мат. 26:26–28)

    В деня на Безквасници, когато според ветхия закон трябва да се заколи и вкуси агне и когато дойде часът Спасителят да премине от този свят при Своя Отец (Иоан 13:1) Иисус Христос, който дойде да изпълни закона, изпратил Своите ученици Петър и Иоан в Иерусалим да приготвят Пасха, която искал да замени с нова Пасха – със Своите тяло и кръв. С настъпването на вечерта Господ дошъл със Своите дванадесет учници в голяма, постлана, готова горница на един иерусалимтянин (Марк. 14:12–17) и полегнал. Показвайки, че в Божието Царство, което не е от този свят и не земното величие и слава отличават истинските синове, а любовта, смирението и чистотата на духа, Господ станал и измил краката на Своите ученици. След като измил краката им, Господ отново полегнал и им казал: знаете ли какво ви направих? Наричате ме Учител и Господ и правилно казвате, защото Аз съм точно такъв. И така, ако Аз, Господ и Учител, измих краката ви, то и вие сте длъжни да миете краката един на друг. Дадох ви пример за да правите това, което Аз направих на вас.

   След измиването на краката Иисус Христос извършил Пасха, отначало по закона на Мойсей, след това установил и новата Пасха – великото тайнство на светейшата Евхаристия. Установяването на тайнството на светото причастяване е второто събитие, което Православната Църква възпоменава на Велики четвъртък.

   Тайнството на светото причастие, установено от Господ, е по заповед  Иисус Христос: това правете за Мой спомен – тайнството се извършва на многочислените престоли на Вселенската Църква от първите времена до наши дни.

   На вечерята Господ ясно предсказал на учениците Си, че един от тях ще Го предаде, а именно този, на когото Господ подеде къс хляб натопен в сол и след като го натопил го подал на Иуда Искариотски. С хляба в него влязъл и сатаната и предателят веднага се отстранил от Христос и Неговата Църква. Вече била настъпила нощта (Иоан. 13:1–30). След като прекратил спора между Апостолите за първенството, което между тях трябвало да се прояви не в господството и притежанието, а който от тях бил по-голям, да бъдел по-малък, а който началствал, да бъдел служещ, Господ предсказал на Апостолите общото им изкушение, а на Петър трикратното отричане от Него и Своето явяване пред тях в неделните дни в Галилея. След това заедно с учениците Си влезли в Гетсиманската градина на Елеонската планина (Лук. 22:24–28; Мат. 26:30–35). Тук започнали Неговите страдания – отначало душевни, а след това и телесни. Преди началото на Своите страдания, Господ казал на учениците Си – постойте тук, докато Аз отида там да се помоля и взел със Себе Си Петър, Иаков и Иоан, които били свидетели на Неговата слава на преображението Му и като се отдалечил започнал да скърби и да тъгува. Моята душа смъртно скърби, постойте тук и бодърствайте заедно с Мен, казал на учениците си Богочовекът. Отдалечавайки се от тях на хвърлей камък, Той преклонил глава и колене и се молил до кървав пот, като човек, който чувствал чашата на страданията и се предавал напълно на волята на Отец. На Иисус Христос е явил Ангел от небесата и Го подкрепял. По време на Своята молитва Господ три пъти отивал при учениците Си и им казвал: бодърствайте и се молете за да не изпаднете в изкушение – духът е бодър, плътта немощна. Но учениците не могли да бъдат молитвено с Него, защото клепачите им натежавали.

   Гетсиманската молитва на Иисус Христос ни наставлява, че сред изкушения и скърби молитвата ни дава висока и свята утеха и укрепва готовността да посрещнем и понесем страдания и смърт. Могъществото на молитвата, утешаваща и укрепваща, Господ поучително показал и със Своя пример преди Своите страдания и смърт и в същото време с внушениета към скърбящите Апостоли – бодърствайте и се молете, за да не изпаднете в изкушение – духът е бодър, плътта немощна.

   Около полунощ в градината дошли предателят и много въоръжени хора, изпратени от първосвещениците и стареите. Господ Сам тръгнал срещу тях и допуснал Иуда да го целуне и да бъде взет за страдания и смърт. Така Господ явил във все още продължаващия си земен живот Своето Божествено всемогъщество и власт над законите на естестеството.

Протоиерей Г. С. Дебольский

„Дни богослужения Православной Церкви“, т. 2.

Евангелие от Матея

И когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?
А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,
прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото". А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня. Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици. След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля. И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува. Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене. И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти. И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене? Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна. Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля. А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали. И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.     (Мат. 26:21–44)

От песнопенията на Велики четвъртък

вместо херувимската песен

   На Твоята Тайна вечеря за участник ме приеми днес, Сине Божий. Защото няма да издам на враговете Ти тайната, нито целувка ще Ти дам като Юда, но като разбойника Те изповядвам: Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си.

тропар

Егда славнии ученицы на умовении вечери просвещахуся, тогда Иуда злочестивый сребролюбием недуговав омрачашеся, и беззаконным судиям Тебе праведного Судию предает. Виждь, имений рачителю, сих ради удавление употребивша! Бежи несытыя души, Учителю таковая дерзнувшия: Иже о всех Благий, Господи, слава Тебе.

Тълкуване на светото евангелие от Матея

Свети Иоан Златоуст

   Мнозина казват днес – бих искал да видя лицето на Христос, образа, дрехата! Ето, ти Го виждаш, докосваш се до Него, вкусваш Го. Ти желаеш да видиш дрехата Му, а Той ти дава Себе Си и не само да Го видиш, но да се докоснеш, да Го чувстваш, да Го вкусиш, да Го приемеш в себе си. И така, никой не бива да пристъпва (към причастието) с пренебрежение, с малодушие, а всички с пламенна любов, с горящо сърце и бодрост. Ако юдеите са яли агнеца прибързано, прави, обути в ботуши и с жезъл в ръка, то толкова повече ти трябва да бодърстваш. Те се готвили да отидат в Палестина, ти се готвиш да отидеш на небето. Затова трябва винаги да бодърстваш – голямо наказание предстои за тези, които се приобщават недостойно. Помисли си как негодуваш срещу предателя и срещу тези, които разпънаха Христос. И така, пази се да не станеш и ти виновен срещу тялото и кръвта Христови. Те умъртвиха всесвятото тяло, а ти го приемаш с нечиста душа, след толкова велики благодеяния. Всъщност, Той не се задоволява само да стане човек, да бъде унизен и умъртвен, но той още предава Себе Си на нас и не само чрез вярата, но и на дело ни прави Свое тяло. Колко чист трябва да бъде този, който се наслаждава на безкръвната жертва? Доколко по-чисти от слънчевите лъчи трябва да бъдат ръката, която раздробява плътта Христова, устата, изпълвана с духовен огън, езикът, обагрян от страшната кръв! Помисли си с каква чест си удостоен, с каква трапеза се наслаждаваш! При вида му треперят Ангелите и не смеят да погледнат без страх заради сиянието, което изхожда, с това се храним, с това се приобщаваме и ставаме едно тяло и една плът с Христос. Кой пастир храни овцете си със себе си? Но какво говоря – пастир? Често има майки, които дават новородените младенци на други кърмачки. Но Христос не постъпва така, а Сам ни храни със собствената си кръв и чрез това ни съединява със Себе Си. Размисли, та нали Той се роди от вашето естество. Но ти ще кажеш това не се отнася до всички. Напротив – до всички. Ако Той е дошъл в нашето естество, то е очевидно, че е дошъл при всички, а ако е дошъл при всички, то значи и при всеки поотделно. Защо, ще кажеш, не всеки е получил полза от това? Това не зависи от Този, Който е благоволил да извърши това за всички, а от тези, които не пожелаха. С всеки вярващ Той се съединява чрез тайнство и Сам храни тези, които е родил, а не поръчва на някой друг и с това пак те уверява, че е приел твоята плът. И така, след като сме се удостоили с такава любов и чест, да не се предаваме на безгрижие. Не виждате ли с каква готовност младенецът поема гърдата, с какъв стремеж притиска устни до нея? С такова разположение сме длъжни и ние да пристъпваме към тази трапеза и към гръдта на духовната чаша, – или по-добре да се каже, че ние с голямо желание сме длъжни да привличаме към себе си, подобно на младенеца, благодатта на Духа и трябва да имаме само една скръб – че не се приобщаваме с тази храна. Действието на тези тайнства не се извършва от човешка сила. Този, Който ги извършва и тогава, на онази вечеря, ги извършва и сега. Ние заемаме място на служители, а даровете освещава и претворява самият Христос. Да не бъдат тук нито един Юда, нито един сребролюбец. Ако някой не е Христов ученик, нека се отдалечи, трапезата не допуска тези, които не са такива. Това е същата трапеза, която е предлагал Христос и с нищо не е по-маловажна от онази. Не може да се каже, че онази я е извършил Христос, а тази – човек и тази, и другата ги извършва Христос. Това място е същата онази горница, където е бил с учениците си, оттук са отишли на Елионската планина. Да отидем и ние там, където са прострени ръцете на бедняците; това именно е Елионската планина; множеството бедняци – това са маслини посадени в Божия дом, от които изтича елей, който ще ни бъде полезен там, който са имали петте деви и който след като не са взели, другите пет погинали. Като вземем този елей, да влезем за да посрещнем с горящи светилници Жениха. Като вземем този елей, да излезем оттук. Тук не бива да пристъпва нито един безчовечен, нито един жесток и немилосърден, с една дума – нито един нечест.