архиепископ Теофан Полтавски
Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. (Евр. 13:7)
В днешния ден, братя, Църквата празнува паметта на св. Отци от първите шест Вселенски събори. По този случай мисля да ви предложа слово за значението на св. Отци и Учители на Църквата за нас християните. В какво се състои тяхното величие и кое обуславя тяхното особено значение за нас? Това е въпросът, на който трябва да се даде отговор.
Църквата, братя, е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината (1Тим. 3:15). Християнската истина се пази в Св. Писание и в Св. Предания, но тя има нужда от правилно пазене и правилно тълкуване. Значението на св. Отци се състои в това, че те се явяват най–правоспособните пазители и тълкуватели на тази истина и според светостта на своя живот, и според дълбокото познаване на Божественото слово, и според обитаващата в тях обилна благодат на Светия Дух. За да бъде изследвано и истински да бъде разбрано казаното в Св. Писание, – казва св. Атанасий Велики, – е необходим правилен живот, чиста душа и христоподражателна добродетел, за да може умът, преуспял в това, да бъде в състояние да достигне желаното и да придобие онава познание на Словото Божие, което е възможно в рамките на човешкото естество. Защото без чист ум и без подражаващ на светците живот никой не може правилно да разбере думите на светците. Който пожелае да види слънчева светлина, той, без съмнение, ще протрие и ще направи ясни своите очи, като ще достигне до почти еднаква чистота с това, което иска да види, да станат очите светлина и да видят слънчевата светлина. Така и желаещите да постигнат мисълта на богословите, трябва да изчистят душата си с живот, който да прилича в делата си приблизително на техния, за да могат, водейки еднакъв с тях живот, да разберат откритото им от Бога.
Разбира се, необходима е чистота на живота за да се преуспее в нравствения живот чрез откриване на откровенното в Писанието, – казва св. Василий Велики. – Но, освен чистота на живота е необходимо и продължително занимание с Писанието за да могат важността и тайнствеността на Божието слово, след непрекъснати поучения, да се настанят в душата. А, че през целия живот е необходимо да се упражняваме в Божието слово, показва животът на Мойсей, който през първите четиридесет години изучавал египетската премъдрост, а през вторите четиридесет години, като пастир, се оттеглил в пустинята и се упражнявал в съзерцание на Същния и след вторите четиридесет години се удостоил да види Божието явление, като против волята си бил призван от Бога да се грижи за хората. И след това той не оставал постоянно деятелен, а често се връщал към съзерцателен живот. Такъв бил и Илия – той бягал от човешката мълва и обичал да пребивава в пустинята. Затова, ако светците с цялото постоянство на завладялото тяхната душа се трудили в търсене на истината, то не е ли безразсъдно желанието да се възползваме от техния безкраен труд без всяко усилие? Забележете, след колко уединения, безмълвие и труд се е удостоил Илия да види Бог!
Никой не може да влезе в Богословието, – казва Никита Стифат, – и да говори подобаващо за Бог, освен черз Светия Дух. Божественото писание се постига духовно и скритите в него съкровища се откриват само за духовните от Светия Дух. Душевният човек не може да приеме скритото в него откровение: „това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно. Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.“ (1 Кор. 2:13–14). Присъдено е от Бог, от род в род да не се прекъсва рода на подготвяни от Светия Дух Негови пророци и приятели, които да благоустрояват Неговата Църква. Защото ако древната змия не престава да бълва отровата на греха в ушите на хората за да погуби техните души, то Създалият нашите сърца няма ли да изпрати на Своето наследство духовен меч? Достойни са тези, които отричат себе си и със смирение се възкачват към върха на познание на истината, защото ще им се даде свише, чрез силата на Божието слово, премъдрост, защото благовествуват за спасението на Неговата църква.
Да знаят всички християни, – казва Симеон Нови Богослов, – че Хрстос не е лъжлив, а истински Бог, и истина е, според Своето обещание, Той се явява на тези, които Го обичат и изпълняват Неговите заповеди. Заедно със Своето явяване им дарява Светия Дух, а чрез Светия Дух с тях пребивават и Отец, и Син. Такива духоносни мъже, когато говорят, не от себе си говорят, а от Светия Дух.
Някога на самият св. Симеон Нови Богослов тайнствено се явил Светият Дух и когато го попитали като как Го е видял, в какъв образ, св. Отец отговорил: прост и невидим, но все пак като светлина. И когато видях това, което никога не бях виждал, отначало се учудих и започнах сам да разсъждавам – какво все пак ми се случи. Тогава Той тайнствено, но с ясен глас ми каза: Аз така слизам върху всички пророци и апостоли и върху сегашните Божии избраници и светци, защото Аз Съм Светият Дух Божи.
И така, чрез св. Отци на Цървата говори Самият Свети Дух, според Неговото истинско свидетелство и чрез това се обуславя тяхното голямо значение за нас, християните.
А какви съкровища се явяват те за истинското християнско познание, нека ни разкаже искрената и откровена изповед, на един от известните подвивижници – Светител Игнатий, велик проповедник на покаянието.
От редакцията на Православен апологет: Решихме, че е уместно да публикуваме това неголямо слово на великия подвижник и известен богослов от началото на 20 столетие Полтавски епископ Теофан, защото той посочва важни критерии и условия на православното богословие. Автентично и истинско богословие – това е богословието, което се излива от устата на богопросветените мъже, достигнали съвършенство, просвещение и обожание. Богословието – това не е разсъждения за Бог, а Неговото съзерцание в Нетварна Светлина, Неговото опитно благодатно познание. Богословието на св. Отци произлиза не от разума, а от Духа Божи. За съжаление този най–важен принцип се предава на забвение. Той дори не намира необходимото разбиране и истинското богословие започва да се заменя от разсъдъчна философия – разсъждения на падналия и неочистен от Светия Дух разум.
Православен Апологет