Аз, смиреният и грешният Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покрив, земята - постеля и тревите - храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек, и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и човеколюбив баща, обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? (Пс.115:3) Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение (ср. Пс.101:20; Пс.30:8), и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а силата Христова, която е в мене (ср. І Кор.15:10; ІІ Кор.12:9), защото от Него е всяко добро дарование, и всеки съвършен дар идва отгоре (Иак.1:17) 341.

И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождане (ср. ІІ Тим.4:6) от тукашния ми живот, настоящето мое отеческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравите и неговото завещание.

Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие, като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не се бойте, защото Божията сила в немощ се показва съвършена (ІІ Кор.12:9). Тъкмо поради това намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно Му се покорих, че след моето заминаване тая пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: Чадата на напустеницата са много повече, отколкото на тази, която има мъж (Гал.4:27; Ис.54:1).

Поради това моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утробо (Филим.1:10-12), не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, и заедно с апостола казвам: “Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас” (Гал.4:19). Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име (Пс.110:9), да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано да изпълнявате напълно, както сте се и обещали пред Бога. И който престъпи или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух и да няма дял със светците, но неговият дял да бъде с онези, които са разпнали Господа на славата (Деян.7:2; І Кор.2:8; ср. Йак.2:1) и с Неговия предател Юда, да бъде заличен от книгата на живите и да не бъде записан с праведните (Филип.4:3; Пс.68:29; Откров.13:8).

И, преди всичко, ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехте от светите отци, без да се отдавате та чужди и разни учения (Евр.13:9). Стойте добре и дръжте преданията (2Сол.2:15), които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито на дясно, нито на ляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете, заради какво сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.

А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини (І Тим.6:10), според апостола, който го нарича второ идолослужение (ср. Кор.3:5). Защото за инока богатството не е среброто и златото, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви припомням Христовите заповеди. Защото Той казва на Своите свети ученици, а чрез тях на всички, които са се отрекли от света: “Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба, нито медни пари в пояса си и прочее” (Мат.10:9-10; Марк.6-8). Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има. Ако, прочее, имаме несъмнена надежда на Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото Сам Той казва: “ Ако жена би забравила своите чеда, то Аз не ще ви забравя” (Ис.49:15). И на друго място: Търсете първом царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде (Мат.6:33). Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият враг опита да изкуси чрез сребролюбието и мене – Понеже  благочестивият цар ми изпрати много злато. Когато аз отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова, който го изпрати, понеже така помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тая страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове. И така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашият Небесен Отец преди вашата молитва знае от що се нуждаете (Мат.6:8,32).

Нито търсете да бъдете познати и обичани от земни царе и князе, нито се надявайте на тях (ср. Пс.145:3; Пс.117:8-9), като оставяте Небесния Цар, Комуто се записахте да бъдете войни, и да воювате не по плът и кръв (ср. Еф.6:12; І Кор.10:3). Но и пророк Йеремия ни заплашва, като казва така: “Проклет да е човекът, който се надява на човек” и останалото (Йерем. 17:5-8). Като изброява злините, той добавя, че е благословен човек, който се надява на Господа (Йерем.17:7). Не казвайте, що ще ядем, или що ще пием, или в що ще се облечем. Защото езичниците търсят всичко това (Мат.6:31-32). Погледнете птиците небесни, как не сеят, нито жънат, нито събират в житници, и вашият Небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-ценни от птиците (Мат.6:26). Щом като веднъж сте излезли от света, не се връщайте назад нито с тялото си, нито с ум, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда  назад, не ще бъде насочен към Небесното Царство (Лук.9:62) 542. Но и апостолът, прочее, учи, да забравяме онова, що е отзад, а да се стремим към това, що е напред (Фил.3:13). Що означава чедца мои, това: да забравяме нещата, които са зад нас? Нищо друго освен да предаваме всячески  на глъбините на забвението всичко това, което – излизайки заради Бога от света – сме изоставили и презряли, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към който бидохме призвани от нашия  Подвигоположник – преблаг наш Бог Господ Иисус Христос, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и  Неговото бреме е леко (срв. Евр.12:1; Мат.11:30).

И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние (срв. Кол.3:24; Лук.14:12;Римл.11:9), което Бог е приготвил за онези, които Го възлюбиха. Общежителното пребивание в много неща е по-полезно за монасите, отколкото уединението, защото уединението не подхожда на мнозината, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен на всички, както и отеческите книги ни казват това и ни учат. Духоговорищият пророк Давид го възхвалява, като казва: “Ето, колко е дабре или колко е красиво това, да живеят братята заедно” (Пс.132:1). Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: “Защото Господ обеща в това вечен живот”. Но и Сам благият наш владика Господ Иисус Христос не казва ли със Своите пречисти устни: “Гдето са двама или трима събрани в Мое име, там Съм и Аз посред тях” (Мат.18:20). А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: “Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне” (вж. 71-то Оглашение от св. Теодор Студит). Поради това, чедца, щом като Светия Дух чрез устата на пророка похвалва общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но, напротив, утвърдете го и бъдете като единно тяло в Господа, което има различни членове (срв. Римл.12:4; І Кор. 12:12 и сл.), като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят другите части на тялото, та да се състави от всички едно в  Господа духовно тяло (І Кор.15:44), водимо и управляемо от една разумна и словесна душа – сиреч чрез духовно разсъждение - да няма нищо разделено. И когато се устрои такова пребиваване и живеене според Бога, тогава и Той Сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.

Не търсете първенство (Мат.23:6; Марк.12:39; Лк.11:43; 20:46) и началство, но помнете Оногова, Който е казал: “Онзи, който иска да бъде най-голям от вас, нека бъде слуга на всички” (Мат.11:26; Марк.9:35). Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствувани (Деян.6:3) от всички в духовните деяния и  превъзхождащи всички по разум и духовното разсъждение и годни да пасат и богоугодно повереното им стадо (срв. І Петр.5:2) по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение (Деян.1:24). Ако ли пък, както казва великият наш отец и иночески наставник преподобният Ефрем Сирски 543, всички почнете да желаете началства и председателства, и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходни за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото Той се моли към Бога и Отца за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях повярват в Него, и говори така: “Отче светий, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както Сме и ние” (Йоан.14:27). И другаде: “Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни” (Йоан.17:21). Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва на Своите ученици: “Мир ви оставям, Моя мир ви давам” (Йоан.14:27). А какъв е този Христов мир, чедца, Той Сам отново говори: “Не както дава светът, ви давам Аз” (Йоан.14:27). Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: “И Неговият мир няма предел” (Ис.9:7). Но и апостолът ни учи, като казва: “Имайте мир и светост – със всичко друго, но без тези неща, никой не ще види Бога” (Евр.12:15). Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневите благия наш Владика Бога.

Ако ли пък се намери накой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете от сред нашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница (срв. Мат.13:25, 26 и сл.; ІІ Тим. :17), според апостола, и да не се разпространи злото между добрите и да не би някой корен на горчивина да прорастне нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина (Евр.12:15). И злият вълк  да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: “Защото е нужно да се яви съблазън, и горко на света от съблазънта” (Мат.18:7; срв. Кор.13:19). Поради тово и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допускайте да живеят между вас, но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.

Като живеете пък вкупом заради Господа и като понасяте тежестите един другимо (Гал.6:2), не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините, и в планините, и в пещерите, и в пропастите земни, за които не бе достоен целият свят (Евр.11:37-38), но ги снабдявайте колкото може, за да ги имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника може много да постигне (Йак.5:16).

Поучавайте се в Господния закон ден и нощ (Ис. Нав.1:8), прочитайте често отеческите книги, и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте  се крепко о църковно правило, като не изоставяте и не пренебрегвате нищо от онова, що е установено светите отци.

Ръчната работа да не бъде пренебрегва от вас, но, прочее,  в ръцете ви да има работа, а молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме мене, грешника” да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви – споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядяха напразно своя хляб, и не само те самите се препитаваха от труда на своите ръце, но и отдаваха и на нуждаещите се,  и така не се излъгаха в своята надежда. Защото апостолът казва, добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза ония, които са живели сред тях (Евр.13:9). А той казва: “да пребивава братолюбието”, не забравяйте страннолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са угостили ангели” (Евр.13:1-2).

Новопросветените люде, от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да оставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумление.

Още много имах да ви говоря, възлюбени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител - на Светия и животворящ Дух (срв. Иоан.14:26), та Той да ви научи и настави на всяко добро дело (Иоан.16:13).

И сега ви оставям възлюбения наш брат Григория 544 за наставник и началник вместо мене, за когото вие всички свидетелствувате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това – когото Бог ви покаже.

Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги ме поминувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо друго не сторих на земята545, и се боя от Страшния съд и мъките, които са приготвени за грешниците като мене. И Божията благодат да бъде с всички вас (Римл.16:24; І Кор.16:23; ІІ Кор.13:13; Гал.1:3 и др), като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.

Написа се в годината от създаването на света (6449=941г. от Р. Хр. – б.н.), в 25-и ден от месец март.

Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня,  подписвам със своята ръка  потвърждавам гореписаното.

541.Съответната част от Заамвонната молитва

542. Проф. Ив. Гошев отбелязва, че този текст не е взет от Св. Писание, а от 41 канон на VІ Всел. Събор от 891-892 г. (Вж. Заветът на св. Иван Рилски, с.443, бел.І).

543. Следващите няколко реда предават мисли, заети от едно слово на св. Ефрем Сирин „За отшелнически живеещите” (Вж. Заветът на св. Иван Рилски, - у Ив. Гошев, пос. Съч., с 445, бел.І).

544.Проф. прот. Иван Гошев, във връзка с личността на „възлюбения наш брат Григорий” пише (Заветът на св. Иван Рилски, пак там, с. 447, бел. 6), че във времето на Симеона в България се подвизава един учен монах на име Григорий. Той превел от гръцки на славянски съкратена повест за разрушението на Троя под заглавие: „