Притчата за добрия самарянин

Веднъж при Иисус Христос дошъл един законник и Го попитал: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
Иисус Христос отговорил: Какво е писано в закона? Как четеш?
Законникът: Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си разум. Възлюби и ближния си като себе си.
Иисус Христос му казал: Право отговори! Тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
Законникът изглежда останал недоволен и попитал: А кой е моят ближен?
Пътят от Иерусалим за Иерихон ту се спуска в дълбоки клисури, ту се изкачва на височини, откъдето се откриват широки простори, поради, което е живописен. Но при честите завои, въпреки че е оживен, крие опасности от нападения. И ето там пътник е нападнат от разбойници. Ограбен и пребит, той лежи полумъртъв на жаркото слънце.
Случайно по този път минавал един юдейски свещеник. Погледнал го съчувствено, но може би разбойниците са още наблизо. Отминава го, понеже бърза за службата в свещения град. След него минава левит, също служител на закона. И той бърза да отмине, без да му окаже спасяващата помощ. След тях се задава един самарянин, съвсем чужд по народност и вяра на изпадналия в тежка беда. Сърцето му трепва от милост и той се спира. Измива раните му с вино, омекчава ги с елей, превързва ги и го качва на добичето си. Откарва го в страноприемницата.
На следващия ден, преди да замине, дал два динара на съдържателя на страноприемницата и му казал: Погрижи се за него и ако похарчиш още пари, на връщане аз ще ти заплатя.
Привършил притчата си Иисус Христос и попитал законника: И тъй, кой от тези тримата ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
Законникът отговорил: Оня, който му стори милост.
Тогава Иисус му казал: Иди и ти прави също така.