ВЕЛИК ВОДОСВЕТ

ПРАЗНИК НА ВОДАТА И СВЕТЛИНАТА

Епископ Иларион (Алфеев)

    Господ създал водата като стихия на живота, но човешкият грях я направил източник на смърт. Когато Господ създал водата, Духът Божи се носил над нея, като изпълвал водата със Своята животворна енергия. Но когато на земята човешкият грях се умножил, водата на живота станала вода на смъртта. Във водите на Великия потоп загинало ветхото (старото) човечество, за да даде живот на ново човечество, обновено от тези страшни води.

 

   До пришествието на Христос на земята, Йоан Предтеча кръщавал хората във водите на река Йордан. Хората влизали в тези води ветхи, а излизали нови, обновени чрез покаянието, защото човешкият грях се отмивал от водата. Затова при Йоан дошъл Самият Господ Иисус Христос на река Йордан да се потопи във водите ѝ – не за очистване от грехове, а за да освети водата, да я преобрази, да я изпълни с нов живот. Иисус дошъл на земята за да вземе върху Себе Си греховете на света: „взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи“ (Ис. 53:4). В Йорданските води влязъл за да вземе тежестта на греха и смъртта и да превърне отново водната стихия в стихия на живота.


   Оттогава ние ежегодно освещаваме водата и тази вода става велика светиня. Тази вода, в която присъства Самият Бог, освещава всичко, което бива поръсено с нея, тя лекува болести – душевни и физически.

   В Евангелието са описани случаи на излекуване с помощта на вода. В къпалнята, наричана Витезда, от време на време слизал ангел и „раздвижвал“ водата и този, който пръв влизал в басейна след „раздвижването“ на водата се излекувал (Ин. 5:2-9). Самият Господ използвал водата за лекуване. Когато Господ видял слепия по рождение, Той му казал: „иди и се умий в къпалнята Силуам“ (Ин. 9:7). Слепият отишъл, измил се и прогледнал. Господ прави водата източник на живота, тя наистина става за нас животоносна, защото Духът Божий присъства в нея и защото Самият Христос със своята човешка плът се потопил в нея и я изпълнил със Своето Божество. Причащавайки се с тази вода, ние се приобщаваме (съединяваме) Светия Дух и Господ Иисус Христос, съединяваме се със Самия Бог.

   Празникът Кръщение Господне се нарича Богоявление, защото в момента на Кръщението на Иисус, за първи път в историята на човечеството, на хората били явени и трите лица на Светата Троица. Господ Иисус Христос се потопил във водата, Светият Дух се спуснал над Него във вид на гълъб, а гласът на Бог Отец произнесъл: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мт. 3:13-17). В Църковния устав празникът Кръщение Господне също така се нарича и Ден на Светлината, защото това не е само празник на водата и Духа, но това е празник и на Божествената Светлина, която озарява вътрешните очи на човека, просвещава сърцето му и преобръща цялото му естество. Това е тази светлина, която ни дава Господ в тайнството Свето Причастие, в другите тайнства на Църквата, както и при водосвета.

   Водосвета не е просто обряд. Независимо, че не влиза в числото на седемте тайнства, както и при всяко тайнство, при него имаме преобразуване на материята, защото обикновената вода, която пускаме през чешмата се преобразува и става света. Както и при всяко тайнство, извършва се среща между човек и Бог, а това значи освещаване и обновяване на човека. Случва се нещо значително повече от това, от отиването на хората при Йоан Кръстител. При приобщаването със света вода, ние не само получаваме прошка на греховете, но и се докосваме до Живия Бог.

   Нека се помолим в Деня на Светлината и ние, които участваме във Великия водосвет, да се приобщим към Божествената Светлина за да се изменим и преобразим. Защото имено в това се състои цялта на всички тайнства, на всички църковни обреди, целта на целия наш живот.

  

  

Please publish modules in offcanvas position.