СВЕТИ ПРАВЕДЕН
ИОАН КРОНЩАДСКИ
(1829 - 1909)
Светият Праведен Иоан Кронщадски е роден на 19 октомври 1829г. (кръстен е в чест на св. Иван Рилски, чиято памет се чества на същия ден) в семейството на беден псалт Илия Михайлович и Теодора Власевна Сергееви в село Сура Пинежки уезд Архангелска губерния. В рода му имало свещеници в продължение на 350 г. Момчето било с много лошо здраве и много често боледувало. Майка му много се молила за него, и Иван, като виждал молещата си майка и той се учил на искрена молитва. Баща му от малък постоянно го взимал със себе си в църквата и възпитавал в него особена любов към богослужението.
Учението се отдавало трудно на малкия Йоан. Той много се молил да му бъде даден разум за да постигне учението и Господ го чул: веднъж през нощта, когато младият Иоан се молил особено горещо, Божията благодат го осенила и според собствените му думи „моментално, като че ли перде паднало от очите му“. Оттогава започнал да има завидни успехи в учението. След селското училище, завършил Архангелската духовна семинария първи по успех и Санкт-Петербургската Духовна академия със степен кандидат по богословие. Оженил се за дъщерята на протоиерей Константин Несвицки Елисавета. Съпрузите приели подвига на девствеността. След ръкополагенето му младият свещеник бил назначен за ключар на Андреевския събор в град Кронщадт.
В тази епоха правителството изпращало на заточение в Кронщадт убийци, крадци, изобщо всякакви криминални престъпници. На тези отхвърлени от всички хора, обърнал вниманието си младият кронщадтски свещеник. Всекидневно той отивал в техните землянки и изби и то не за по 10-15 минути за да изпълни някаква треба и да си отиде. Той отивал при безценната душа, при братята и сестрите, като оставал там с часове, беседвал с тях, увещавал ги, грижил се за болните, плакал и се радвал заедно с тях. Лично ходил до магазина за продукти, в аптеката за лекарства, за лекар, давал на бедните всичките си пари, дрехи и обувки. Тръгвал си от тях радостен с надежда, че Господ ще изпрати средства за по нататъшни благодеяния. Кронщадтските жители виждали как той се връща в къщи бос и без расо и носели на съпругата му обувки и казвали: „Твоят даде на някого своите обувки, ще се върне бос“.
Раздавайки всички свои средства на бедните отец Иоан се убедил, че такава благотворителност е недостатъчна за да удовлетвори всички нуждаещи се. Той призовал жителите на Кронщадт да помогнат на бездобните бедняци. Хората откликнали с действия на призива своя пастир. Със старанието на отец Иоан в Кронщадт бил изграден Дом на трудолюбието, който включвал занаятчийски работилници, училище, детска градина, приют за бездомни, стол, библиотека, безплатна лечебница, помещения за преспиване. Благотворителната дейност на отец Иоан се изчислива на милиони рубли. Той казвал: „Аз свои пари нямам, на мен ги жертват и аз ги жертвам“.
За истинска лечебница за скърбящите души отец Иоан е считал храма Христов, а за най-действеното средство за изцеляване – Божествената литургия. Отец Иоан извършвал Литургия всеки ден. Той казвал: „Христос Спасител е установил тайнството Причастие, за да ни очисти с огъня на Своето Божество, да изкорени греха, да ни съобщи Своята святост и правда, да ни направи достойни за рая и за неизречената радост“. Когато отец Иоан се молил изглеждало, че той виждал пред себе си Бог и дързновенно говорил с Него. Той молил, умолявал и дори настоявал, сякаш, след като се е хванал за ризата Христова е бил готов да не я изпусне от ръката си, докато не бъде чут.
По молитвите на отец Иоан започнали да стават чудеса. Слуховете за тях се разпостранили в Кронщадт и Петербург, започнали да ги публикуват и обсъждат в печата. Хората започнали да се стичат при него отначало с десетици, после със стотици и накрая с хиляди. На изповедите, които продължавали по 12 часа, идвали до 6 хиляди човека. Андреевският събор, който събира 7 хиляди човека, винаги е бил препълнен. Такова влияние над всички слоеве на руското общество, каквото е имал отец Иоан, не е имал никой друг. Светител Теофан Затворник (+1894) писал: „Отец Иоан Кронщадтски е Божи човек. Неговите молитви достигат до Бога по великата му вяра“.
Силата на словото на отец Иоан се е изляла в неговата зебележителна книга, духовен дневник, „Моят живот в Христа“. Започнали да изпращат до Кронщадтския пастир хиляди писма с молба за молитва не само от цяла Русия, но и от Европа, Индия, Америка. Отец Иоан казвал: „Аз не търся и не съм търсил слава, тя сама идва при мен. Въздавам слава на Този, Който е казал: Аз ще прославя, прославящите Мен“. Заедно с целия руски народ и император Александър III почитал отец Иоан, когото призовал при себе си преди своята кончина в Ливадия. По-късно отец Иоан казвал: „Аз съм възкресявал мъртви, а бащицата цар не можах да измоля от Бога. Да бъде за всичко Неговата света воля“.
На 9 декември 1908 година отец Иоан отслужил своята последна Литургия, а сутринта на 20 декември тихо предал своя дух на Бог. Погребан е в долния храм на основания в 1900 година Иоановски женски манастир на река Карповка в Петербург.
Свети Праведен Иоан Кронщадтски е прославен през 1990 г. от Поместен Събор на Руската Православна Църква. Паметта му се чества на 20 декември, в третата неделя след Петдесетница в Събора на Санкт-Петербургските светии и на 19 ноември в Събора на светиите от Естонската земя. Паметта на Светия Праведен Иоан Кронщадтски също така се отбелязва и в деня на неговия рожден и именен ден 19 октомври и в деня на прославилите се в лика на светците 1 юни.