Настъпва часът, когато останките на починалия се предават на земята, където ще бъдат до всеобщото възкресение. Но любовта на майката Църква към своите чада, напуснали този живот, не престава. В определени дни тя извършва молебени за починалите и принася безкръвна жертва за упокой на техните души. Възпоменаването в тези дни е осветено от древни църковни обичаи. То е съгласувано с учението на Църквата за състоянието на душата след смъртта. Затова са въведени особени дни за тържествено, всеобщо, всеселенско възпоминание на всички представили се през вековете братя и сестри по вяра, които са се удостоили с християнска кончина, както и тези, които са били застигнати  от внезапна смърт и не са били напътствани в задгробния живота от молитвите на Църкавата.

   Неделя Месопустна напомня за последния Страшен Христов съд и предвид този съд Църквата е въвела молебствено ходатайство не само за своите живи членове, но и за всички починали през вековете, които са живели в благочестие, от всички родове, звания и съсловия, особено за починалите от внезапна смърт и моли Господ да ги помилва. Тържественото всецърковно възпоминание на починалите на Задушница принася голяма полза и помощ на отишлите си от този свят наши отци, братя, майки, сестри и деца. Заедно с това служи за израз на пълнотата на църковния живот, който ние живеем заедно. Защото спасението е възможно само в Църквата – общество от вярващи, чиито членове са не само живите, но и всички починали с вяра. И общуването с тях чрез молитва, молитвеното възпоминание за тях  е израз на нашето общо единство в Христовата Църква.