НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА

 /НЕДЕЛЯ НА ПРОШКАТА/

   В този ден на литургия в църквите се чете Евангелие с част от Проповедта изнесена на планината /Нагорна проповед/ /Мт. 6:14-21/, в която се говори за прощаване на обиди нанесени от ближните, без какво не можем да получим опрощаване на греховете от Небесния Отец, за поста и за събиране на Небесни съкровища.

   В съответствие с това Евангелско четене християните имат благочестивия обичай в този ден на вечерня  да изпросват един от друг прощаване на греховете, явни и неявни обиди и да вземат всички мерки за помирение с тези, с които са във вражда. След вечерното богослужение се извършва особено  последование на прошката и свещеници и миряни молят един друг за прошка. Така могат да започнат поста с чиста душа. Това е първата стъпка по пътя на Великия пост. Затова тази неделя е известна и като Неделя на прошката.

   Също така, тази последна неделя е наречена от Църквата и Неделя Сиропустна, защото този ден е последният, преди началото на светата Четеридесетница, в който могат да се приемат млечни продукти. Църквата ни напомня и за изгонването от рая на Адам и Ева заради тяхното непослушание и невъздържание, за загубеното от тях блажено състояние. Бедствието, в което себелюбието и угаждането на плътта низвергнали човечеството ни внушава, колко са важни за благочестието и спасението постът и делата на себеотрицанието и колко опасни са чувствените греховни деяния.

   В съответствие с думите на Евангелието, които ни казват да прощаваме съгрешенията на ближните и да се помиряваме с всички, в древни времена египетските пустиножители се събирали на Сирни заговезни за обща молитва и след като изпросвали един от друг прошка и благословия, след вечерня се разотивали из дебрите и други диви места за уединени подвизи и молитви в продължение на Четиридесятница. Портите на манастирите се затваряли до Цветница, когато пустинниците се завръщали в своите обители.