ЗА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕЛИКИЯ ПОСТ

   От гледна точка на храненето постът се дели на 4 степени, установени от Църковния устав.

-         сухоежбина  – хляб, пресни и сушени плодове, зеленчуци и туршии;

-         варива без олио – готвена храна без растително масло;

-         разрешване на вино и олио – виното се позволява в изключителни случаи за укрепване на силите на постещите;

-         разрешава се риба

  Общо правило: по време на пост не се разрешават месо, риба, яйца, мляко, растително масло, да се храниш повече от един път на ден.

   В съботите и неделите може да се използва растително масло и да се употребява храна два пъти през деня (освен в събота през Страстната седмица).

   През Великия пост риба може да се употребява само на празника Благовещение на (25 март) и на Цветница (Вход Господен в Йерусалим).

   Първата седмица на Великия пост и последната, Страстната седмица, са най-строги по отношението на храната. Например, през първите дни на първата великопостна седмица, Църковния устав препоръчва пълно въздържане от храна. През Страстната седмица се предписва пълна сухоежбина (храната да не се готви), а в петък и събота – пълно въздържане от храна.

   Невъзможно е да се установи единен пост за монаси, духовенство и миряни с различни изключения за възрастни, бременни, кърмачки, болни, деца и т. н. Затова Православната Църква посочва в правилата за поста само най-строгите норми, към  чието спазване по възможност да се стремят всички вярващи. Формално разделяне в правилата за монаси, духовенство и миряни няма. Но към поста трябва да се подхожда разумно. Не трябва да се захващаме с нещо, което не е по силите ни. Тези, които нямат опит в поста, трябва да подхождат към него постепенно и благоразумно. Миряните често си облекчават поста (това трябва да се прави с благословията на свещеник). Болните и децата могат да постят с лек пост, например, само в първата и последната, Страстната, седмица на поста.

   В молитвите се казва: „Постете с пост приятен”. Това значи, че е необходимо да се придържаме към такъв пост, който да е духовно приятен. Необходимо да разпределяме така силите си, че да не постим прекалено строго, но и пък да не бъде съвсем повърхностно. В първия случай, налагайки си правила, които надхвърлят нашите сили, може да доведат до вреда на тялото и душата, във втория случай няма да достигнем до необходимото телесно и духовно напрежение. На всеки от нас е необходимо да определи своите телесни и духовни възможности и да си наложи достатъчно телесно въздържание, като обръща главно внимание на очистване на душата си.