ВЕЛИКИЯТ ПОСТ - СМИСЪЛЪТ НА ПОСТА

    ВЕЛИКИЯТ ПОСТ

      В православния календар времето на Великия пост и Пасха е най-светлото, красивото, поучителното и трогателното. Защо и как трябва да се пости, колко често трябва да се посещава храма и да се взима причастие, какви са особеностите на богослужението по времето на Великия пост?

       Някои отговори на тези и други въпроси за Великия пост, читателят може да открие в този текст. Материалът е съставен на основата на няколко публикации, посветени на различни страни от нашия живот по време на Великия пост.

     

     

     

     СМИСЪЛЪТ НА ПОСТА

      

       Великият пост е най-важният и най-древният от многодневните пости, това е време на подготовка за главния православен празник – Светлото Христово Възкресение.

       Повечето хора вече не се съмняват в благотворното влияние на постите върху душата и тялото на човека. Пост /наистина като диета/ препоръчват дори и светските лекари, като отбелязват благотворното въздействие върху организма на временния отказ от животински белтъчини и мазнини. Но смисълът на поста не в това – да отслабнеш или да изчистиш организма си. Епископ Теофан Затворник нарича поста „курс за спасително лекуване на душата, баня за отмиване на всичко вехто, невзрачно, мръсно”.

       Но ще се очисти ли душата ни ако не изядем в сряда или петък, да кажем, пържола или салата с майонеза? Или, може би, веднага ще попаднем в Небесното Царство, само защото не ядем месо? Едва ли. Прекалено просто и лесно би ни се дало това, заради което Спасителят е приел мъченическа смърт на Голгота. Не, постът преди всичко е духовно упражнение, това е възможност да бъдем съразпнати с Христос и в този смисъл – наша малка жертва Богу.

       Важното в поста е да разберем призива, който изисква нашите отговор и усилие. Заради детето си, близките ни хора ние бихме гладували, ако пред нас стоеше изборът, на кого да дадем последната хапка. И заради тази любов сме готови на всякакви жертви. Постът – е именно такова доказателство за нашата вяра и любов към Бог, заповядана от Самия Него. И така, обичаме ли ние, истинските християни, Бог? Помним ли, че Той е начело на нашия живот, или, погълнати от суета, забравяме това?

       А ако не забравяме, то в какво се състои тази наша малка жертва за нашия Спасител – постът? „Жертва Богу е дух съкрушен” /Пс.50:19/. Същността на поста не е в това, да се откажеш от някои видове храна или развлечения, дори и от някои насъщни дела /както разбират жертвата католици, иудаисти, езичници/, а в това, да се откажем от онова, което ни поглъща изцяло и отдалечава от Бог. В този смисъл и говори преподобният Исаия Отшелник : „Душевният пост се състои в отхвърляне на грижите”. Постът – това е време за служене на Бог с молитва и покаяние.

       Постът прави душата чувствителна към покаяние. Когато се усмиряват страстите – се просветлява духовният разум. Човек започва да вижда по-добре своите недостатъци, в него се появява жажда да очисти съвестта си и да се покае пред Бог. Според думите на св. Йоан Златоуст, постът като чели става крила, които възнасят молитвата към Бог. Св. Йоан Златоуст пише, че „молитвите се извършват с внимание особено по време на пост, защото душата тогава бива по-лека, с нищо не се обременява и не е подтисната от гибелните тежести на удоволствията”. За такава покайна молитва постът е най-благоприятното време.

       „Въздържайки се от страсти по време на пост, доколкото ни стигат силите, ние ще имаме полезен телесен пост, - поучава ни преподобният Йоан Касиан. – Ограничаването на плътта, съчетано със съкрушаване на духа, ще поднесе приятна жертва на Бог и достойна обител на светостта”. И действително, „може ли да се нарече пост само спазване на правилото за отказ от блажно в постни дни? – поставя риторичен въпрос св. Игнатий /Брянчанинов/, - ще бъде ли постът пост, ако, освен някои промени в състава на храната, ние няма да мислим нито за покаяние, нито за въздържание, нито за очистване на сърцето чрез усилена молитва?”

       Сам Господ, нашият Иисус Христос, за наш пример е постил в пустинята четиридесет дни, откъдето се е върнал със силата на Духа /Лк.4:14/, като е преодолял всичките изкушения на врага. „Постът е оръжие, подготвено от Бог, - пише преподобният Исаак Сирин. – Ако е постил Самият Законоосновател, то как да не пости, който и да е от задължените да спазват закона?... Преди поста човешкият род не е знаел победи и дяволът никога не е изпитвал поражения… Нашият Господ е бил вожд и първенец на тази победа… И колкото по скоро дяволът види това оръжие в кой да е  от хората, този противник и мъчител в същия час изпада в страх, като размишлява и си спомня за своето поражение от Спасителя в пустинята и силите му се сломяват”.

        Постът е установен за всички – и монаси, и миряни. Той не е задължение или наказание. Той трябва да се разбира, като спасително средство, като един вид лечение и лекарство за всяка човешка душа. „Постът не отблъсква от себе си нито жените, нито старците, нито юношите, нито даже малките деца, - казва св. Йоан Златоуст, - но пред всички отваря врати, приема всички, за да спаси всички”.

       „Виждаш ли, какво прави постът, - пише св. Атанасий Велики: - лекува болестите, прогонва бесовете, отстранява лукавите помисли и прави сърцето чисто”.

       „Като се храниш обилно, ставаш плътски човек, който няма дух, а бездушна плът, но като постиш, привличаш към себе си Светия Дух и ставаш духовен”, - пише св. праведен Йоан Кронщадски. Св. Игнатий /Брянчанинов/ отбелязва, че „укротеното чрез пост тяло доставя на човешкия дух свобода, сила, трезвост, чистота, изтънченост”.

        Но при неправилно отношение към поста, без разбиране на неговия истински смисъл, той може, точно обратно, да стане вреден. В резултат на неразумно изкарани постни дни /особено многодневни/ често се появяват раздразнителност, озлобеност, нетърпеливост или суета, самонадеяност, гордост. А нали смисълът на поста се състои именно в премахването на тези греховни качества.

       „Само телесният пост не може да бъде достатъчен за съвършенство на сърцето и чистота на тялото, ако с него не бъде съединен и душевен пост, - казва преподобния Йоан Касиян. – Защото и душата си има своя вредна храна. Обременена от нея, душата, и без излишества от телесна храна, изпада в сладострастие. Злословието е вредна храна за душата и при това приятна. Гневът също е храна за нея, макар и никак не лека, защото често я храни с неприятна и отравяща гозба. Суетата – нейна храна, която за известно време услажда душата, след това я опустошава, лишава я от всяка  добродетел, оставя я безплодна, така че не само унищожава заслугите, но й навлича и още по-голямо наказание”.

       Цел на поста е изкореняване на пагубните прояви на душата и придобиване на добродетели, за което подпомагат молитвата и честото посещение на богослуженията в храма /според преподобния Исаак Сирин – „Бодърстване в служба на Бог”/. Св. Игнатий по този повод също  отбелязва: „Като на нива, внимателно обработена със земеделски сечива, но не засята с полезни растения, с особена сила израстват плевели, така и в сърцето на постещия, ако той, задоволявайки се само с телесен подвиг не огради ума си с духовен подвиг, т.е. с молитва, на гъсто и силно израстват плевелите на самонадеяност и надменност”.

       „Много християни… смятат за грях да изядат, дори поради телесна немощ, в постен ден нещо блажно, а без угризения на съвестта презират и осъждат ближния, например познати, обиждат или мамят, лъжат в кантара, лъжат в меренето, отдават се на плътска нечистота, - пише св. праведен Йоан Кронщадтски. – О, лицемерие, лицемерие! О, неразбиране на Христовия дух, на духа на християнската вяра! Не ли вътрешна чистота, не ли кротост и смирение изисква от нас преди всичко Господ нашия Бог?” Подвигът на поста не ни се зачита за нищо от Господ, ако ние, както се изразява св. Василий Велики, „не вкусваме месо, но изяждаме своя брат”,  т.е. не съблюдаваме Господните заповеди за любов, милосърдие, безкористно служение на ближните, с една дума, всичко това, за което ще ни попитат в деня на Страшния съд /Мат. 25:31-46/.

       „Който ограничава поста само до въздържане от храна, той напълно го лишава от достойнство, поучава св. Йоан Златоуст. – Не само устата трябва да пости, не, нека да постят и окото, и слухът, и ръцете, и цялото наше тяло… Постът е отстраняване от злото, обуздаване на езика, пресичане на гнева, укротяване на похотта, прекратяване на клеветите, лъжите и вероломствата… Ти постиш? Нахрани гладните, напой жадните, посети болните, не забравяй затворените в тъмниците, пожали измъчените, утеши скърбящите и плачещите. Бъди милосърден, кротък, добър, тих, дълготърпелив, състрадателен, незлопаметен, благоговеен и улегнал, благочестив, за да приеме Бог, и твоя пост, и да ти дари в изобилие плодове на покаяние”.

       Смисълът на поста е усъвършенстване в любовта към Бог и ближните, защото върху любовта се основава всяка добродетел. Преподобният Йоан Касиан Римлянин казва, че ние „не възлагаме надежди единствено на поста, но като го спазваме, искаме да достигнем чрез него до чистотата на сърдечна апостолска любов”. Постът е – нищо, подвижничеството е – нищо, ако отсъства любовта, защото е написано: Бог е любов /1 Ин. 4:8/.

       Разказват, че когато св. Тихон живял в мир в Задонския манастир, веднъж в петък, през шестата седмица на Великия пост, той посетил манастирския схимник Митрофан. При схимника, през това време, имало гост, когото, заради благочестивия му живот, обичал и светецът. Случило се, че в този ден познат рибар донесъл на Митрофан за Цветница жив шаран. Тъй като гостът нямало да остане до неделя в манастира, то схимникът веднага се разпоредил да сготвят шарана и да приготвят рибена чорба. Така заварил светецът отец Митрофан и неговия гост. Схимникът, като се изплашил от това неочаквано посещение и смятайки себе си за виновен за нарушаване на поста, паднал на колене пред св. Тихон и го умолявал за прошка. Но светецът, знаейки за суровия живот на двамата приятели, им казал: „Седете, аз ви познавам. Любовта – е по-горе от поста”. При това сам седнал зад масата и започнал да яде приготвената риба.

       За св. Спиридон, Тримифунтски чудотворец се разказва, че по време на Великия пост, който светецът спазвал много строго, дошъл някакъв пътник. Като видял, че странникът е много изморен, св. Спиридон заповядал на своята дъщеря да му донесе храна. Тя отговорила, че в къщата няма нито хляб, нито брашно, тъй като в навечерието на строгия поста не са се запасили с храна. Тогава светецът се помолил, помолил за прошка и заповядал на дъщеря си да изпържи останалото от месопустната седмица солено месо. След като било приготвено, св. Спиридон седнал с госта зад масата и започнал да се храни и да угощава  и госта. Странникът започнал да отказва, позовавайки се на това, че е християнин. Тогава светецът казал: „Толкова по-малко трябва да се отказваш, защото Словото Божие е изрекло: за чистите всичко е чисто” /Тим. 1:15/.

       Освен това, апостол Павел назидава: „Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест” /1Кор 10:27/ , заради този човек, който ви е посрещнал радушно. Но това са особени случаи. Важното е да няма лукавство, защото така може да се изкара и целият пост – под предлог, от любов към ближния, да се посещават приятели или да се канят у дома и да не се яде постно.

       Друга крайност – прекален пост, който дръзват да предприемат някои християни, неподготвени за такъв подвиг. Като споменава за това, светител Тихон, патриарх Московски и на цяла Русия пише: „Неразсъдливите хора, с неправилни разбирания и намерения, поради голяма ревност към поста и делата на светците, мислят, че те се упражняват в добродетелност. А дяволът, който ги пази като придобивка, впръсква в тях семето на радостно мнение за себе си, от което се поражда и възпитава вътрешният фарисей, който ги предава на съвършената гордост.”

       Опасността от подобен пост, според авва Доротей, се състои в следващото: „Който пости от тщеславие или като мисли, че извършва добродетел, той пости неразумно и затова по-късно започва да укорява брат си, мислейки себе си за значителен. А който пости разумно не мисли, че разумно извършва някакво добро дело и не иска да го хвалят като постник.” Самият Спасител е заповядал да се извършват добродетелите тайно и постът  да се крие от околните /Мат. 6:16-18/.

       От прекаления пост могат да се появят раздразнение, озлобение вместо чувство на любов, което свидетелства за неговото неправилно протичане. Всеки има своя мярка за пост – при монасите е една, при миряните може да бъде друга. При бременните и кърмящи жени, при възрастните и болните, а също така и при децата, с благословия на духовника, постът може да бъде значително облекчен. „Към самоубийците трябва да се добави и този, който не променя строгите правила на въздържанието дори тогава, когато отслабващите сили трябва да се подкрепят с приемане на храна”, казва преподобни Йоан Касиян Римлянин.

       „Законът на постничеството е такъв, - поучава светител Теофан Затворник, - с ума и сърцето да се пребивава в Бог, като се отказва от всичко, да се отсича в себе си всяко угаждане, не само телесно, но и духовно, да се върши всичко за слава Божия и за благото на ближните, като се носи с желание и любов постническия труд и лишения, в храната, съня, почивката, в утехите на взаимообщуването, всичко със скромна мярка, за да не се набива на очи и да се лишава от сили да изпълнението на  молитвеното правило.”

       И така, като постим телесно, постим и духовно. Да съединим външния пост с вътрешния, като се ръководим от кротост и от смирен дух. Като очистваме тялото чрез въздържание, да очистим и душата с покайна молитва за придобиване на добродетели и любов към ближните. Ето това ще бъде истински пост, приятен на Бог, а това значи спасителен за нас.

     

    Патриархия. ru

    Please publish modules in offcanvas position.