Православната Църква нарича третата неделя на Великия пост – Кръстопоклонна.

    В събота, по време на вечерната служба, тържествено се изнася Живототворящият Кръст Господен – за напомняне за приближаващата се Страстна седмица и Възкресение Христово. След това свещениците и миряните правят по три поклона пред него. При поклоните пред Кръста Църквата пее: „Кресту Твоему покланяемся Владико, и святое воскресение Твое славим”. Това песнопение се пее и по време на Литургията вместо Трисвятое.

    Кръстът се изнася пред вярващите, напомняйки им за страданията и смъртта Господни, да ги въодушеви и укрепи към продължаване на подвига на поста.

    Св. Кръст остава за поклонение до петък, когато преди Литургия се внася обратно в олтара. Затова третата неделя и четвъртата седмица на поста се наричат „кръстопоклонни”. Традицията за поклонение пред Кръста Господен съществува от времето на първите християни.

ПРОПОДЕД НА КРЪСТОПОКЛОННА НЕДЕЛЯ

МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ СУРОЖСКИ

   В името на Отца и Сина и Светия Дух.

   Четири пъти в годината ние празнуваме, ние се покланяме пред живототворящия и страшен Кръст Господен. Единият път по времето на Страстната Седмица, когато, като четем Евангелията за Страстите, ние виждаме как пред нас се възвисява светото Разпятие, Кръстът, на който е умрял Господ за да получим новия живот. Вторият път празнуваме Въздвижение на Кръста Господен, когато си спомняме как е бил намерен и как хората за първи път, след повече от триста години, са могли да видят този Кръст, на който е умрял Господ, да го докоснат като светиня, да го целунат с трепет и любов. Също така празнуваме и Произношение на Честното Дърво /Произношение /изнасяне/ на св. Кръст/, когато този Кръст, или по-точно неголяма частица от него, разнасяна из заразения със смъртоносна зараза Константинопол, е върнала града към здраве, към живот, към надежда, обновила е вярата в Кръста, в милостта и любовта Господни. И днес, в средата на Поста, се покланяме на животоносния Господен Кръст. Всеки от тези празници носи печата на онова време или на този смисъл, с който се извършва. Ние с ужас стоим пред Разпятието във Велики Четвъртък, с умиление и благодарност, ликувайки извършваме  Въздвижение или Произношение на Честното Дърво. С какви чувства пристъпваме днес към поклонение пред Кръста Господен?

   Това поклонение се извършва на половината път между началото на Поста и Страстната Седмица. За какво ни говори този Кръст? Целият този период от време ни говори за това, как Божията благодат, Божествената любов, Божествената сила може да претвори всеки от нас, да освети всекиго от нас, на всеки да даде нов живот, вечен живот, както това е станало с хиляди и хиляди, милиони хора преди нас, с прославени светци и светци неизвестни за нас. Сега Кръстът ни казва за безпределната, за изумителната Божия любов. Нали Господ е станал човек и е приел върху Себе Си смъртта от любов към нас, за да бъдем спасени чрез Неговата смърт, ние обезверените от греха и обезверените от смъртта. Той взе върху Себе Си всичко човешко, освен греха, и всичко понесе но Своите крехки и могъщи човешки рамене. Кръстът ни говори за това, че ние сме толкова обичани от Бог, че Господ е готов да умре, сам ние да живеем, само ние да оживеем от греховната смърт. И след като сме толкова обичани от Бог, нима не можем в дните на Поста, на духовната пролет, наистина да се радваме и ликуваме? Ние можем, затова на канона вчера се пееше – не с такава слава, както ще се пее в пасхалната нощ, но с тиха ликуваща надежда – пасхален канон за Възкресение Господне. Това е живот, това не е смърт. Кръстът сега за нас е открит като надежда, като увереност в Божията любов и в Неговата победа, като увереност, че ние сме толкова обичани, че всичко е възможно, че можем да се надяваме на всичко. Колко  чудно е това – да знаеш, че сме толкова скъпи на Бог! Но Кръстът ни говори чрез себе си и чрез евангелските текстове и за друго. Той ни казва, че да живееш този живот, този нов живот, този вечен живот Божий чрез собствения си живот, трябва всичко да преосмислиш. В Евангелието има думи, отправени от Христос към нас: „ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва;” /Мат. 16:24/ Ако някой иска да върви след Мен във вечността, в тържеството на живота, в царството на любовта, той е длъжен да Ме последва още тук на земята. А да последваш Христос, това значи да встъпиш в новия живот, в живот, където Бог и моят ближен са по-скъпи от собствения  ми живот, по-скъпи от мен самия. Това започва с това, че след като си разбрал драгоценността на Бога и драгоценността на ближния си, аз наистина мога да се отвърна от себе си, себе си да отхвърля, като си кажа: махни се от моя път, не за тебе ме е грижа, има неща по-свети, по-прекрасни, отколкото съм самият аз. И след като си кажем това, взимаме за себе си постепенно умъртвяване, постепенно отхвърляне от себе си. Да се откажеш от себе си значи, като краен резултат, да се научиш да обичаш, а да обичаш, това значи да забравиш себе си докрай, да не съществуваш за себе си. Това значи да умреш за това, за да живееш вече друг живот, който няма граници, дълбочината му е бездънна. А кръстът, който сме длъжни да носим, това е любовта, грижи за ближния, тревога за него, загриженост и неговия живот де се извършва по Божията воля, т. е. и за него да настъпи вечен живот, ликуване и тържество.

   `И за още нещо ни говори Кръстът – за това, че всички наши земни, обичайни оценки са лъжливи. На вчерашната служба се четеше откъс от молитва, в който се споменаваше, че Христос бил разпънат между двама разбойници. Вие си спомняте как единият се гаврил с Него, а другият докато гледал  Неговата наближаваща смърт, като знаел кой умира, т.е. невинен човек, докато Го гледал, се обърнал към Него с молба за спасение. Първият, докато гледал как човешката неправда осъдила невинен на смърт, отхвърлил всякакъв човешки съд, всякаква лъжлива човешка справедливост и с възмутена душа се разбунтувал до край и започнал даже да хули Самия Бог, който може да допусне такава неправда. А другият, като виждал, че и Невинен може да загине, то на виновния трябва да бъде наложено наказание и смърт. И той се обърнал към този Невинен и го помолил за милост и спасение. И това спасение, тази милост му обещал Бог – и му дарил. Действително, наистина, каещият се разбойник се озовал в този ден със своя Спасител в рая.

   Ето за какво ни говори Кръстът, ето защо ние днес можем да се покланяме на този Кръст на половината на път до Великден, не с наранена душа, не с ужас, а с такава светла надежда. Но, заедно с това, защо трябва да прекараме последните седмици на Поста замислено, да преразгледаме живота си още веднъж, да проведем нов съд над всички наши ценности, над всички наши преценки и да стъпим на евангелския път. За да можем, когато настъпят Страстните дни пред ужаса на кръстните Страсти, ние заедно с Христос да минем по този път, а не да бъдем само зрители обхванати от ужас, а да можем заедно с Него да победно да ликуваме и в ужас да се поклоним на такава непостижима Божествена любов. Амин.