Св. Йоан в Рилската пустиня

Постепено Св. Йоан отивал все по-надълбоко в недрата на Рила планина. Живеел ту в кухината на един дъб, ту в една пещера. Хранил се с нахут ( Бобово растение, което наподобява граха). Усамотението на Св. Йоан, обаче, не траяло дълго време. Изглежда на Бога е било угодно, защото благодатната светлина, носител на която бил Св. Йоан, беше разпръсната из цялата Българска земя.

Отначало той е бил случайно открит от едни овчари, които пясяли тук случайно своите стада.
След това Св. Йоан изцерил един бесноват, доведен при него. Славата за рилския отшелник започнала да се разпръсква из цяла България. Самият цар Петър, който е бил благочестив, пожелал да види Св. Йоан и да му се поклони. Според преданието, цар Петър, заедно със свитата си, стигнали до планинския връх, който по настоящем се нарича "Царев връх" (на югозапад от манастира). По-далеко, поради непроходимата местност, царят не можел да отиде, а изпратил няколко от войниците си, заедно с подаръци, до Св. Йоан. Войниците след много търсения, намерили Св. Йоан, предали изпратените му от царя плодове и чаша със злато. Св. Йоан приел плодовете, също и чашата, която задържал за спомен, а златото върнал на царя, като казал, че то е нужно повече на него, понеже има повече държавни разноски, а той в пустинята не се нуждае от злато. Съобщил също да предадат на царя, че мястото е много пустинно и върловито, та да не си прави труд да идва при него и по-добре би било да разпростре шатрата си, а Св. Йоан ще запали огън и така отдалеч ще се поздравят един други. Така и сторили.
След това започнали да идват при Св. Йоан хора, които са търсили също така уединение и посветен на Бога живот. Св. Йоан не ги отпъждал и те се заселили при него, построили малък манастир, както и църквичка и Св. Йоан бил техен игумен.
При все това Св, Йоан се стремил към уединен живот. През 941 г. ( т.е. 5 години преди смъртта си ) Св. Йоан оставил за свой заместник един от братята, някой си Григорий и се отдалечил в пещерата. Тази същата пещери, която се намира при така наречената "Стара постница" или "Гроба" на Св. Йоан.
Тук той написал и своето завещание - "завет" за своите ученици. В завета си Св. Йоан поучава, как трябва да живеят монашески живот, за да бъдат угодни на Бога.
Св. Йоан починал през 946  год. и бил погребан в пещерата.