Св. Йоан Рилски

Житие на Св. Йоан Рилски

Храм Св. Йоан Рилски Бургас

Чудотворни Икони в храм Св. Йоан Рилски Бургас

Свещенослужители към храм Св. Йоан Рилски Бургас

Неизследими са Божиите тайни (тайнства) и безброй са действията на Св. Дух. Сред тях особено спасителни за нас са свещенодействията, при които чрез невидимите дарове на Св. Дух получаваме Божията благодат:

• Кръщене
• Миропомазване
• Покаяние (Изповед)
• Причащение (Евхаристия)
• Брак (Венчание)
• Свещенство
• Елеосвещение (Маслосвет)

Посвещение в християнството става чрез три от седемте тайнства — Кръщение, Миропомазване и Евхаристия (Причащаване).

Църковните тайнства имат видима и невидима страна. Тайнството е действително, когато е извършено от свещенослужител при ясно произнасяне тайноизвършителните думи. (Църквата смята за невалидни тайнства извършени от свещенници в разкол). Тайнството е действено, когато е извършено правилно, при правилно душевно разположение на свещеника и духовна нагласа на приемащия тайнството.

Не бива да пристъпваме към тайнството от мода или по традиция, защото недостойното му приемане води до осъждане.

Свещенодействията, при които чрез молитви измолваме укрепване на вярата, милост, помощ и закрила от Бога наричаме обреди. Обреди са: водосвет, молебен, опело на починал, панихида, петохлебие.

"Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори."
                                                                                                                                   Матея 7:7

Молитвата е таен, съкровен разговор на човека с Бога, с Христа и Неговата майка,
със светите закрилници.
Каквото е въздухът за тялото, това е молитвата за човешкия дух.
В личен план ние възнасяме чрез молитвата ума и сърцето си към Бога, чрез просителни, благодарствени и хвалебни молитви.

Истински се моли онзи човек, който вярва във всемогъществото и благостта на Бога и има съзнанието за своята греховност, душевно и телесно безсилие.
Няма по-силно лекарство против скърби, бедствия и неволи от искрената молитва.

Мнозина вярващи са получавали утеха за скръбната си душа след искрена молитва.

При сполетели го нещастия дори невярващият възкликва:

"О, Боже Господи, помогни ми!"
Истинктът за съхранение и интуиция за търсене на помощ подсказват на човека да се обърне към Бога, защото, както казва блажени Августин, човешката душа е християнка.

Апостол Павел ни съветва да се молим непрестанно и да се обръщаме към Бога с просби, молби и благодарения (Тим. 2:1).

На практика той обособява видовете молитви:
• просби — отправяме молитви към Всевишния като към небесен Цар;
• молитви — като към Бог;
• молби — като към Съдия на делата ни;
• благодарения — като Творец и Подател на благата.

Светии

Притчи

Чудеса

На този ден

Именник

Господски празници

Неделно училище в храм "Св. Йоан Рилски" Бургас

Рождественски /Коледен/ пост 

ЧЕТИРИ СЛОВА ЗА МОЛИТВАТА

Епископ Теофан Затворник

ЖИТИЕ НА СВ. ТЕОФАН ЗАТВОРНИК, ВИШЕНСКИ

10 януари 1815г. – 6 януари 1894г.

 Чества се на 10 януари /23 януари ст. стил/

и на 16 юни /пренасяне на мощите/

   Свети Теофан Затворник, светско име Георги Василевич Говоров, е роден на 10.І.1815г. в с. Чернавское, Орловска губерния. Баща му Василий Тимофеевич бил свещеник, а майка му Татяна Ивановна произхождала от свещенически род.

   Началното си образование получил в родния си дом, заедно с тримата си братя и трите си сестри. По-късно завършил Ливенското духовно училище и продължил обучението си в Орловската духовна семинария.

   През 1837г. Георги Василевич завършил семинарията и постъпил в Киевската Духовна академия. Киевският митрополит Филарет /Амфитеатров/, по-късно наречен Филарет Благочестиви, поради благочестивия си живот, отделял голямо внимание на студентите за израстването им в благочестието и в християнската нравственост. Огромно влияние в духовния живот на Георги Говоров оказала близостта на Киево-Печьорската лавра с нейната богата православна традиция и наличието на множество светини.

   Бил подстриган за монах в 1840г. и в същата година бил ръкоположен за йеромонах и йеродякон.

   По-късно, през 1844г., бил назначен за преподавател по нравствено и пастирско богословие в Петербургската Духовна академия.

   По негово настояване в 1847г. бил включен в Духовна мисия в Йерусалим. През шестгодишния си престой в града, той посетил светите места и множество манастири. Поддържал тясна духовна връзка със старците от Света Гора – Атон.

   След започване на Кримската война мисията била отзована в Русия и йеромонахът Теофан, вече ръкоположен за архимандрит, се завърнал като преподавател по канонично право  в Петербургската Духовна академия, а по-късно бил назначен за ректор на Олонецката семинария.

   През 1856г. станал настоятел на Посолската църква в Константинопол, а след това бил избран за ректор на Петербургската Духовна академия.

   Поради заслугите си към християните и Църквата в 1859г. е ръкоположен в епископски сан. Служил в гр. Тамбов и гр. Владимир.

   По собствено желание се оттеглил от епископско служение и станал настоятел на Вишевската пустиня, известна със строгия си монашески устав. Ревностно присъствал на църковните служби и приемал посетители търсещи духовни съвети и напътствия. От 1872г. се оттеглил в килия и приел пълен затвор, като ежедневието му минавало в богослужения и молитви. В килията му бил устроен малък параклис и през последните 11 години от живота си всеки ден отслужвал света Литургия.

   От цяла Русия пристигали до него писма с търсене на съвети, напътствия, утеха, облекчаване на скърбите, … Епископ Теофан Затворник, Вишенски достигнал до висока степен на духовно съвършенство.

   Починал на 6 януари 1894г., а е канонизиран от Църквата през 1988г., близо сто години след кончината му.

   След себе си светителят Теофан е оставил значително по количество и безценно по съдържание духовно книжовно наследство, с което е оказал голямо влияние за духовното възраждане на обществото. Едни от най-значителните му трудове са: „Писма за християнския живот”; превод на „Добротолюбие”; „Тълкувание на апостолските послания”; „Начертание на християнското нравоучение” и множество други.

Великият пост

Богородичен пост

Поздравления

Църковни Празници