ТЪРЖЕСТВО НА ПРАВОСЛАВИЕТО
Неделя Православна се чества през първата Неделя на Великия пост. Този празник е установен във Византия през ІХв., като спомен за победата над враговете на Православието – иконоборците. Учението за почит на светите икони е обосновано от светото писание и утвърдено от обичаите на първите християни. До VІІІв. е било неприкосновено. Иконоборческата ерес се появила във Византия и се разпостранила в много държави. Божията Църква била подложена на по-голямо гонение, отколкото от езичниците. Повече от 100 години са се лели сълзите и невинната кръв на истинските християни, които са се борили за правото да изобразяват на икони Господ Иисус Христос, Божията Майка и светците, а също и да им се молят пред иконите. Тези православни християни били затваряни в тъмници, подлагани на мъчения и екзекуции. Иконите и мощите на светците били изгаряни.
След VІІ Вселенски Събор /787г./, на който било възстановено иконопочитането, настъпило отслабване на гоненията, но едва в средата на ІХв. иконопочитателите били освободени от затворите и от местата на заточение и били върнати на предишните си длъжности. На иконоборците било предложено, или да се откажат от заблудата си, или да се откажат от църковно служение. Христолюбивата империатрица Теодора обявила: „Който не почита изображението на нашия Господ, на Неговата Пресвета Майка и на всички светии да бъде проклет!”
Избраният Константинополски Патриарх Методий установил особено празнично богослужение. Православието било тържествено реабилитирано на служба в събора св. София през първата Неделя на Великия пост, която през 843г. била на 19 февруари. Така се появило честването и особеното последование наречено Тържество на Православието. През ХІІв. и ХІVв. тази служба била значително допълнена с други текстове, които представляват основните догмати на християнството. Последованието представлява тържество на Църквата над всички съществуващи във времето ереси и разколи. В службата е утвърдено не само православното учение за иконопочитането, но и всички догмати и постановления на седемте Вселенски Събори. Благославят се не само иконопочитателите, но и всички починали отци, които приживе живели с вяра и в благочестие. Особено място в тази служба заема чинът на анатемосване. Анатема съборно се провъзгласява не само на иконоборците, но и на всички, които са извършили тежки прегрешения пред Църквата.
ЗА КАКВО ЦЪРКВАТА ПРОВЪЗГЛАСЯВА АНАТЕМА
На всичко, което е било нововъведено и постановено, или което занапред ще бъде постановено противно на църковното предание и учението и обичаите на светите и приснопаметни/достойни за постоянно споменаване/ отци – анатема.