ТЪРЖЕСТВО НА ПРАВОСЛАВИЕТО
Неделя Православна се чества през първата Неделя на Великия пост. Този празник е установен във Византия през ІХв., като спомен за победата над враговете на Православието – иконоборците. Учението за почит на светите икони е обосновано от светото писание и утвърдено от обичаите на първите християни. До VІІІв. е било неприкосновено. Иконоборческата ерес се появила във Византия и се разпостранила в много държави. Божията Църква била подложена на по-голямо гонение, отколкото от езичниците. Повече от 100 години са се лели сълзите и невинната кръв на истинските християни, които са се борили за правото да изобразяват на икони Господ Иисус Христос, Божията Майка и светците, а също и да им се молят пред иконите. Тези православни християни били затваряни в тъмници, подлагани на мъчения и екзекуции. Иконите и мощите на светците били изгаряни.
След VІІ Вселенски Събор /787г./, на който било възстановено иконопочитането, настъпило отслабване на гоненията, но едва в средата на ІХв. иконопочитателите били освободени от затворите и от местата на заточение и били върнати на предишните си длъжности. На иконоборците било предложено, или да се откажат от заблудата си, или да се откажат от църковно служение. Христолюбивата империатрица Теодора обявила: „Който не почита изображението на нашия Господ, на Неговата Пресвета Майка и на всички светии да бъде проклет!”
Избраният Константинополски Патриарх Методий установил особено празнично богослужение. Православието било тържествено реабилитирано на служба в събора св. София през първата Неделя на Великия пост, която през 843г. била на 19 февруари. Така се появило честването и особеното последование наречено Тържество на Православието. През ХІІв. и ХІVв. тази служба била значително допълнена с други текстове, които представляват основните догмати на християнството. Последованието представлява тържество на Църквата над всички съществуващи във времето ереси и разколи. В службата е утвърдено не само православното учение за иконопочитането, но и всички догмати и постановления на седемте Вселенски Събори. Благославят се не само иконопочитателите, но и всички починали отци, които приживе живели с вяра и в благочестие. Особено място в тази служба заема чинът на анатемосване. Анатема съборно се провъзгласява не само на иконоборците, но и на всички, които са извършили тежки прегрешения пред Църквата.
ЗА КАКВО ЦЪРКВАТА ПРОВЪЗГЛАСЯВА АНАТЕМА
На всичко, което е било нововъведено и постановено, или което занапред ще бъде постановено противно на църковното предание и учението и обичаите на светите и приснопаметни/достойни за постоянно споменаване/ отци – анатема.
От гледна точка на храненето постът се дели на 4 степени, установени от Църковния устав.
В събота, по време на вечерната служба, тържествено се изнася Живототворящият Кръст Господен – за напомняне за приближаващата се Страстна седмица и Възкресение Христово. След това свещениците и миряните правят по три поклона пред него. При поклоните пред Кръста Църквата пее: „Кресту Твоему покланяемся Владико, и святое воскресение Твое славим”. Това песнопение се пее и по време на Литургията вместо Трисвятое.
В православния календар времето на Великия пост и Пасха е най-светлото, красивото, поучителното и трогателното. Защо и как трябва да се пости, колко често трябва да се посещава храма и да се взима причастие, какви са особеностите на богослужението по времето на Великия пост?
Празникът Благовещение е спомен за явяването пред Пресвета Дева Мария на Архангел Гавраил, който и явил тайната за въплъщението от Нея на Иисус Христос, Спасителя на света. Според обичая, който имал сила на закон, когато достигнала пълнолетие, макар и без желание, Пресветата Дева напуснала Йерусалимския храм и била връчена на престарелия дърводелец Йосиф-Обручник. Йосиф произлизал от едно коляно с Нея и Я взел като съпруга, за да бъде Неин защитник. Живели в галилейския град Назарет в дома на Йосиф. По-голямата част от времето Си прекарвала в уединение и безмълвие, занимала се с богомислие и молитви, с четене на Свещеното Писание и ръкоделие.